Сърцето няма бръчки ♥ Мари дьо СЕВИНЬЕ
„ В неколкостотин свои писма госпожа Севинье показва в разнообразни фрази мощната си обич към своята щерка. Не следва да се счита, че сърцето има толкоз разум. ” ~ Лудвиг БЕРНЕ
Френска маркиза и авторка на популярни писма, Мари дьо Рабютен-Шантал (маркиза дьо Севинье) е завладяваща дама. Съпругът й умира в двубой седем години след женитбата им, а Мари остава вдовица с две деца. Почти 30 години продължава писмената преписка с щерка й Франсоаз, откакто тя се омъжва. Писмата се трансформират в обществено притежание, а писателската заложба на маркизата се усъвършенства с всяко последващо писание. Редове, изпълнени с мъдри сентенции на латински, испански и италиански, и загрижени размисли за живота, брака и любовта, споделени от майка на щерка.
(1626 ~ 1696)
Създали са ме без мое единодушие, а да си потегли от живота съм длъжна – това ме убива. Смъртта е ужасна с това, че ме принуждава още повече да мразя живота. Ще си помислите, че желая да пребивавам постоянно – напълно не. Но в случай че ме питаха за моето мнение, бих предпочела да съм умряла в ръцете на кърмачката ми. Би ме избавило от доста огорчения и премеждия и по-леко и с по-голяма възможност би ми осигурило Царството небесно.
Ако благочестивият човек прекарва толкоз доста време със своя изповедник, то е заради обстоятелството, че му харесва да приказва за себе си, въпреки и неприятни неща.
Продължителните очаквания отслабят насладата, както продължителните заболявания притъпяват болката.
Всъщност любовта непрекъснато стартира още веднъж.
Изневярата може да се елементарни, само че не и да се не помни.
Истинската дружба не е безоблачна.
Колкото повече опознавам хората, толкоз повече обичам кучетата.
Сърцето няма бръчки.
За да разберем, какъв брой сме досадни при диалог с другите, задоволително е да си спомним какъв брой ни досаждат те със своите приказки.
Няма такива наслади и наслади, които да не губят своето значение, когато се натрупат леко и са прекомерно.
Възгледите на дамата са разследване на възприятията й.
За да бъде идеален, му липсват единствено няколко минуса.
Успешният брак заплаща всички сметки.
Забелязала съм, че човек извънредно рядко е задоволително вежлив да почине, когато всички желаят гибелта му.
(The title page of a 1745 English edition of Mme de Sévigné's letters)
Картина: Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné (1626-1696), c.1670 - Wikimedia Commons; The title page of a 1745 English edition of Mme de Sévigné's letters - Wikimedia Commons
